Историите на играта и предметите в нея

Мрак над Арверия

В далечни времена, много отдавна, още преди разпадането на Нетил, богинята Анурия повелила на Елилар, принц на елфите от Ториндар, и Феанор, крал на народите човешки, да организират „Турнира на героите”. Като награда за победителя бил посочен магически Амулет. Край развалините на град Менелас била издигната арена и там шестима се борели за победата. Ала Елилар видял в очите на Феанор алчността човешка и скрил Амулета. Ярост завладяла сърцето на богинята и нещастие хвърлила към стария град. В тоз час, съдбовен, злоба се вселила в героите и делата, велики, оставили отпечатъците си за дълги времена.
Там Приазит, един от шесттимата, подкрепил елфическия принц, но чрез действията си призовал сила, която никой не можел да спре. Той и Елилар дадоха началото на мъртвата армия, която помете всичко пред себе си и взе Амулета. Те спечелили Турнира, ала останали на този свят необезпокоявани и неподвластни. И продължили да леят мрак, и страх, и смърт сред Нетил,а народите падали пред тяхната мощ.
Но имало едно далечно кралство на запад, в което царяло мир и хармония, което не бе чуло за бедите на света. Там Анурия хвърлила божествен метал на земята. Грейнал в небето той паднал като искряща звезда и там в Арверия бил изкован мечът, който щял да донесе победа. Ала Анурия се явила тогава пред краля с цялото си величие и красота и му разказала за злокобните събития.
-Аз ти пратих меча- рекла тя- и ти ще го назовеш с моето име, което ужас и смут ще вселява във врага. Все още ще помни принцът елфически, че аз повелих турнира да се проведе и страх ще обвие сърцето му черно щом чуе за гнева на своята богиня. Вземи Мечът на Анурия, кралю Алкарин, и тръгни на поход с цялата си сила. Унищожи смъртта! В теб е надеждата на Нетил и ако ти се провалиш, никой не ще успее!
Уплашил се краля, ала сърцето страхът не познава и тръгнал по волята на Анурия да дири Елилар и мъртвата армия. Труден и тежък бил походът, но накрая ги намерил в област наречена Моремин. Дълга и славна била битката, ала накрая кралят паднал пронизан. С последни сили използвал Меча си и чрез магия пленил армията на мъртвите. Моремин се превърнал в затворът на Елилар.




Минали много години и Мечът бил изгубен навеки, за кралят не се чуло и дума. Моремин бил забравен и изгубен отдавна и тази история се превърнала в стара приказка. Казват, че морето заляло тази земя, а други че самата Анурия я унищожила заедно с мъртвите. Светът се променил, а с него и границите на Арверия. След три столетия кралството се превърнало в страна на упадък и размирици. Убийствата, кражбата и войните били част от всекидневието. Народът страдал. Пет поколения минали от смъртта на Алкарин и на трона седнал Нерендил. Мъдър бил и загрижен за хората си. Един ден той потърсил съвет от придворния чародей как да реши проблема на народа си.
-Изпрати най- смелите герои от Арверия. Намерят ли Пръстена на кралете и Мечът на Анурия, Арверия ще процъфти като огледало на старото й величие.- предложил магьосникът.
Тогава Нерендил се отчаял, знайеки, че задачата е невъзможна. И все пак събрал най- смелите и дръзки герои в земите си и ги изпратил. В замяна обещал богатства и слава.
-Този от вас, който ми донесе меча ще живее до края на дните в разкош и богатства. Давам думата си, че е ще изпълнявам всяко негово желание, та дори то да е моята смърт или смъртта на близък, защото важен е народът, а не краля.



Руните ще са пръснати край пътищата.Те могат да ви навредят много...но и да ви спомогнат много. Има руни за добро и само ханджията може да ги разчете и да ви насочи...
Дали ще имате късмет...руните ще ви кажат.

Добавена информация за руните!